Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника

...
 
Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника
Коментари Харесай

Гост статия: Възможно е Марс да е имал пръстен в миналото

 

Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника на Марс. Той обикаля към планетата под лек надолнище по отношение на екватора ѝ, което е допустимо да е подбудено точно от пръстен към планетата в предишното. 

. Когато си представим планета с пръстени, нормално в съзнанието ни изниква газовият колос Сатурн – втората по величина планета в Слънчевата система. Всъщност половината от планетите в Слънчевата система имат пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това с пръстени разполага планетата джудже Хаумея, както и планетоидите Хирон и Хиракло.

 

През 2017 година двама откриватели оферират доктрина, съгласно която Марс също е имал пръстен. Те доближават до този извод след поредност от симулации на по-голямата марсианска луна Фобос. Според тях е допустимо тя да се е образувала при конфликт на Марс с метеорит, посредством който от планетата се изхрърлят парчета в космоса, които влизат в орбита към нея и по този начин образуват пръстен. Впоследствие тези парчета се доближават и „ слепват “ и по този начин се образува първичната версия на Фобос, доста по-голям, в сравнение с е през днешния ден.

 

Новото проучване прибавя в теорията Деймос, като се оказва, че резултатите съответстват с досегашните догатки.

 

„ Фактът, че орбитата на Деймос не е в равнината на марсианския екватор, до момента се считаше за незначителен подробност “, споделя Матия Чък от института SETI. „ След като се зароди новата ни концепция обаче, ние погледнахме на него с други очи и орбитата на Деймос ни разкри огромна загадка. “

 

Наклонът на орбитата на Деймос по отношение на екватора на Марс не е огромен – към 1,8 градуса. Освен тази дребна особенност на Деймос, орбиталното придвижване на луната е напълно всекидневно и заради това до момента никой не е подозирал, че тя крие завладяваща загадка.

 

При Фобос обаче обстановката не е такава – той е доста по-близо ситуиран до Марс, като приключва една обиколка към планетата единствено за 7 часа и 39 минути (за параленост, Деймос обикаля към Марс за 30 часа). Освен това Фобос се доближава към Марс с към 1,8 сантиментра на година. Така е открито, че след 100 милиона години луната ще е достигнала границата на Рош – разстояние, при който приливните сили, провокирани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. В този миг луната не би могла да поддържа своята целокупност и ще се „ раздра “ под действието на тези приливни сили.

На разстояние, равно на границата на Рош, приливните сили от планетата и силата на гравитацията на спътника се изравняват. В този миг и най-малкото разтърсване провокира разрушение на спътника. Инфо: Theresa Knott, CC BY-SA 3.0

От отломките от раздробилия се Фобос е допустимо да се образува пръстен към планетата. Очаква се част от тези парчета още веднъж да се сгъстят и да образуват нов по-малък сателит на Марс, който да стартира да се отдалечава от планетата, до момента в който остатъкът от пръстена продължава да се доближава и „ пада “ към Марс.

Според проучване от 2017 година това най-вероятно се е случвало повече от един път в предишното и по този начин в действителност се е зародил Деймос.

С помощта на симулации, Чък, дружно с екипа си, сформира модели на придвижването на новозародилата се от пръстените луна и демонстрира по какъв начин то въздейства на наклона на орбитата на Деймос. Така те стигат до извода, че Фобос в началото е бил 20 пъти по-масивен, спрямо актуалната му версия. И освен това – този млад Фобос би попаднал в орбитален резонанс с Деймос, което би предизвикало надолнище в орбитата на Деймос, какъвто следим през днешния ден.

Най-вероятно това се е случило по време на “късната тежка бомбардировка ” (Late Heavy Bombardment) – интервал на чести кометни и астероидни конфликти преди към 3,9 милиарда години. Най-вероятно тогава се унищожава ранния Деймос, след което по гореспоменатия метод още веднъж се образува.

През 2024 година Японската галактическа организация JAXA възнамерява да изпрати сонда, която да кацне на Фобос и да събере проби от повърхността, които по-късно да донесе назад на Земята. Чрез тях ще можем най-точно да установим възрастта на повърхността на луната.

Цялото проучване можете да намерите.

 

Автор:

Източник: cosmos.1.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР